Музейът на амфорите „Арслан Ейдже“ в Ташуджу — Мерсин

Mersin ЗабележителностиМузейът на амфорите „Арслан Ейдже“ в Ташуджу — Мерсин

Музей „Арслан Ейдже Привате Амфора“ — 5000 години история на морската търговия в Ташуджу

В крайбрежния град Ташуджу (Taşucu) на средиземноморското крайбрежие на провинция Мерсин се намира сграда от началото на XIX век, която някога е служила като склад. Днес тук се намира Музеят „Арслан Ейдже Приват Амфора“ (Arslan Eyce Private Amphora Museum) — единственият по рода си музей за морска археология в Турция, изцяло посветен на амфорите. Колекцията обхваща впечатляващ период: от 3200 г. пр.н.е. до 1800 г. сл.н.е. – почти пет хиляди години история на морската търговия, събрани в 400 глинени съда с различни форми, размери и епохи. Музеят „Арслан Ейдже Привате Амфора“ е място, където историята на Средиземноморието е разказана чрез езика на глинените съдове, които са мълчали на морското дъно и са заговорили в ръцете на един ентусиаст.

История и произход на Музея „Арслан Ейдже Привате Амфора“

Историята на музея е преди всичко историята на неговия основател. Арслан Ейдже (Aslan Eyce, 1936–2018) — роден в Силифке, кооператор и журналист по професия — прекара четиридесет години, събирайки амфори от морското дъно и от околните брегове. Повечето експонати произхождат от корабокрушения: водите край бреговете на Ташуджу и Силифке са богати на потънали кораби, тъй като тези места от древността са били най-важният транзитен маршрут между Египет, Сирия, Кипър и пристанищата на Мала Азия.

Античният Ташуджу се е наричал Холми — малък, но значим пристанищен град, който е бил тясно свързан с вътрешната част на Анадола чрез долината на река Гьоксу (Göksu). Именно през Гьоксу е минавал търговският път от Централна Анадола към Средиземноморието; Холми е бил крайната точка на този коридор. Произвежданите в региона селскостопански продукти – зърно, зехтин, вино – се опаковали в амфори и се транспортирали по море до други части на античния свят.

През 1992 г. Арслан Ейдже основава първия вакф (благотворителен фонд) в историята на Ташуджу и предава сграда от началото на XIX век за нуждите на музея. През 1997 г. той предава управлението на колекцията на Министерството на културата и туризма на Турция. След необходимите работи по оборудване и систематизиране на експозицията, музейът официално отвори врати за посетители през 2003 г. Днес сградата е собственост на фонда; вакфът се намира под надзора на Главната дирекция по вакфите на Турция и притежава няколко имота в Силифке и Ташуджу.

Резултатът от четиридесетгодишния труд на Арслан Ейдже — 400 амфори, всяка от които е самостоятелен артефакт. Това не е просто лична колекция: това е систематизиран преглед на морската търговия в Средиземноморието в продължение на пет хилядолетия. Откриването на музея през 2003 г. бе признание за значимостта на тази работа както на турско, така и на международно ниво.

Архитектура и забележителности

Музеят се намира в сграда от началото на XIX век на булевард „Исмет Иньоню“ (İsmet İnönü Bulvarı) — главната улица на Ташуджу. Самата сграда първоначално е служила като склад: масивни стени, сводести тавани, малки прозорци за запазване на прохладата – класическа регионална архитектура от епохата на късния османски период. Този функционален характер на сградата удивително добре съответства на естеството на експонатите, съхранявани тук: амфората също е била преди всичко контейнер, утилитарен обект, който се е превърнал в паметник.

Колекция от амфори: хронология и типология

Основната ценност на музея е разнообразието на колекцията. 400 амфори обхващат времеви диапазон от 3200 г. пр.н.е. до 1800 г. сл.н.е. Това означава, че във витрините съжителстват съдове от бронзовата епоха, гръцкия архаичен период, класическия, елинистичния, римския и средновековния период. Формата на амфората се е променяла с времето: през бронзовата епоха това са били ниски съдове с широка гърловина, през класическия период гърците са разработили стройна конична форма със заострено дъно, римляните са стандартизирали производството по региони — и специалистът по находката определя откъде е плавало корабът. Музеят в Ташудж позволява да се сравняват тези типове директно, като се има предвид тяхната последователност.

Морска тематика: амфори от корабокрушения

Особена ценност представляват амфорите, извадени от морското дъно. Морската вода консервира керамиката по различен начин от земята: повърхността се покрива с наслоения, миди, следи от морски организми. Тези следи не са дефект, а документ: те говорят за дълбочината, за продължителността на потапянето, понякога – за товара, който е бил превозвани в близост. Арслан Ейдже събираше именно такива експонати: с биография на морското дъно.

Складът като изложбено пространство

Атмосферата на склада от XIX век се съчетава успешно с изложбата: във високите зали с дебели стени амфорите стоят на редове и групи, разделени по епохи и региони. Липсата на претрупан интериорен дизайн работи в полза на експонатите – вниманието е съсредоточено върху самите съдове. Удобно е да се снима: доброто странично осветление подчертава текстурата на глината и формата на дръжките.

Местен контекст: Ташуджу и Холми

След посещението на музея си струва да излезете на набережната на Ташуджу и да погледнете към залива: точно тук акостираха корабите, натоварени с онези амфори, които стоят зад стъклото. Градчето е малко, приятно, с рибни ресторанти и фериботен терминал. Фериботът от Ташуджу пътува до Северна Кипър (Кирения/Гирне) — уникален маршрут, свързващ Турция с острова, който в древността също е бил важен транзитен пункт за средиземноморската търговия.

Интересни факти и легенди

  • Арслан Ейдже е събирал амфори в продължение на четиридесет години — това е повече от възрастта на много държавни музеи. Личният фонд позволи да се съхранят и систематизират находките, които иначе биха се озовали в частни ръце или на антикварния пазар.
  • Най-древните експонати в музея датират от 3200 г. пр.н.е. – това е епохата на ранната бронзова епоха, когато първите морски търговци от Средиземноморието прокарвали маршрути между Анадола, Сирия и Египет. Най-късните – от 1800 г. сл.н.е., т.е. от османския период.
  • Античният Ташуджу носел името Холми и бил свързан с Централна Анатолия чрез долината на река Гьоксу. Именно тук, според една от версиите, през 1190 г. се е удавил при преминаването през Гьоксу германският император Фридрих I Барбароса, тръгнал на кръстоносен поход.
  • Сградата на музея е една от малкото запазени складови постройки от началото на XIX век на брега на Мерсин. Самата ѝ архитектура представлява исторически паметник от късноосманския период.
  • Вакфът, основан от Арслан Ейдже през 1992 г., е първият в историята на Ташуджу. Това означава, че създаването на музея не е било просто колекционерски жест, а съзнателен акт на институционално изграждане за местната общност.

Как да стигнете

Ташуджу се намира в Силифке (Silifke), провинция Мерсин. Координати на музея: 36°19′03″ N, 33°52′40″ E. Музеят е разположен на булевард Исмет Иньоню — главната улица на градчето, на няколко минути пеша от набережната и фериботния терминал.

Най-близкият голям летище е Адана Шакирпаша (ADA), на около 120 км на изток. От Адана до Силифке има автобуси; пътуването трае около 1,5–2 часа. От Силифке до Ташуджу са още 10 км, около 15 минути с такси или долмуш. От Мерсин редовно тръгват директни автобуси до Силифке; разстоянието е около 80 км. От Анталия: около 400 км по магистрала D400, удобно е да се раздели пътуването със спирка в Аламут или Анемуриум.

Съвети за пътуващите

Музеят е малък, затова посещението отнема 45–60 минути. За по-задълбочено запознаване е по-добре да вземете екскурзовод от Силифке или предварително да проучите типологията на амфорите — тогава 400 съда от различни епохи се превръщат от еднородна маса в увлекателна хронология. В интернет има въвеждащи статии за ликийските, кипърските и родоските типове амфори – добро четиво преди пътуването.

Съчетайте посещението на музея с други забележителности в региона: замъкът Мамуре (Mamure Castle) в Анамур, Анемуриум, крепостта Силифке, базиликата „Света Текла“ (Aya Tekla) – всичко това се намира в радиус от 50 км. Фериботът от Ташуджу до Кирения (Северен Кипър) ще придаде средиземноморско измерение на пътуването. В близост до музея има добри рибни ресторанти с изглед към залива; прясната риба в провинция Мерсин е едно от главните гастрономически удоволствия в региона. И не забравяйте: Музеят „Арслан Ейдже Приват Амфора“ съществува благодарение на личната страст на един човек, превърнала се в обществено достояние — рядък пример за това как индивидуалната обсебеност от историята променя съдбата на цял град.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Музейът на амфорите „Арслан Ейдже“ в Ташуджу — Мерсин Отговори на често задавани въпроси за Музейът на амфорите „Арслан Ейдже“ в Ташуджу — Мерсин. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Това е единственият частен музей в Турция, изцяло посветен на амфорите. Колекцията обхваща период от почти пет хиляди години — от 3200 г. пр.н.е. до 1800 г. сл.н.е. — и включва 400 съда от различни епохи: от бронзовата епоха до османския период. Повечето експонати са извадени от морското дъно във водите край бреговете на Ташуджу и Силифке, където още от древността е минавал важен търговски маршрут.
Музеят е основан от Арслан Ейдже (Aslan Eyce, 1936–2018) — роден в Силифке, кооператор и журналист. Той е посветил четиридесет години на събирането на колекцията. През 1992 г. Ейдже създава първия вакф (благотворителен фонд) в историята на Ташуджу и предава на музея сграда от началото на XIX век. През 1997 г. управлението на колекцията преминава към Министерството на културата и туризма на Турция, а през 2003 г. музеят официално отваря врати за посетители.
Морските амфори носят следи от дългото си пребиваване под вода: наслоения, миди, следи от морски организми. Това не са дефекти, а своеобразен документ: те сочат дълбочината на залежаване, продължителността на потапянето, а понякога и характера на товара, превозвани в близост. Именно такива експонати с „биография на морското дъно“ съставляват основата на колекцията на Arslan Eyce Private Amphora Museum.
Формата на амфората претърпява значителни промени в зависимост от епохата и региона. През бронзовата епоха преобладават ниски съдове с широко гърло. През класическия гръцки период се е оформил стройният коничен тип със заострено дъно. Римляните са стандартизирали производството по региони, поради което специалистът може да определи произхода на амфората — и, следователно, маршрута на кораба — само по формата. Музеят в Ташуджу позволява да се сравняват тези типове директно, което е особено ценно за разбирането на хронологията.
Да. Древният Ташуджу се е наричал Холми и е бил важен транзитен пристанищен град, свързващ Централна Анадола през долината на река Гьоксу (Göksu) със Средиземноморието. През Гьоксу е минавал и пътът на армията на германския император Фридрих I Барбароса по време на Кръстоносния поход: според една от версиите, именно тук през 1190 г. той се е удавил при преминаването на реката.
Условията за снимане е добре да се уточнят на място при посещението, тъй като правилата могат да се променят. Според наличната информация, страничното осветление в залите добре подчертава текстурата на глината и формата на дръжките на амфорите, което улеснява снимането. Сдържаният интериор не отвлича вниманието от експонатите.
В радиус от 50 км от Ташуджу се намират няколко значими забележителности: замъкът Мамуре (Mamure Castle) в Анамур, античният град Анемуриум, крепостта Силифке и базиликата „Света Текла“ (Aya Tekla). От фериботния терминал в Ташуджу има курсове до Северна Кипър (Кирения/Гирне) — маршрут, свързващ двата бряга на Средиземно море, които са били важни за античната търговия.
Музеят се помещава в сграда, принадлежаща на вакф, основан от Арслан Ейдже. Самият вакф се намира под надзора на Главната дирекция по вакфите на Турция. От 1997 г. управлението на колекцията е прехвърлено на Министерството на културата и туризма на Турция. По този начин музеят съчетава частна инициатива с държавно управление.
Наличието на щатен екскурзовод в самия музей не е гарантирано — това е малка институция. Препоръчително е да се уговорите предварително за екскурзовод чрез туристическите агенции в Силифке или самостоятелно да проучите типологията на амфорите преди посещението: в интернет има достъпни въвеждащи материали за ликийските, кипърските и родоските типове. Тази подготовка превръща 400 съда от еднородна маса в разбираема хронология.
Музеят се намира в сграда от началото на XIX век, която първоначално е служила като склад. Масивните стени, сводестите тавани и малките прозорци са характерни черти на късноосманската регионална архитектура. Сградата е една от малкото запазени складови постройки от онова време по крайбрежието на Мерсин и сама по себе си се счита за исторически паметник.
Да. Ташуджу е малко крайбрежно градче с рибни ресторанти в близост до набережната, на няколко минути пеша от музея. Свежата риба и морските дарове от провинция Мерсин се считат за едно от основните гастрономически удоволствия в региона. Комбинацията от посещение на музея и обяд край водата е често срещан и логичен сценарий за гостите на Ташуджу.
Най-подходящото време е пролетта и есента. През тези сезони средиземноморският климат е най-приятен: няма лятна жега, но времето позволява да съчетаете посещение в музея с разходка по крайбрежната алея и разглеждане на забележителностите в околността. През лятото туристическият поток е по-голям, а жегата може да затрудни придвижването между различните забележителности.
Ръководство за потребителя — Музейът на амфорите „Арслан Ейдже“ в Ташуджу — Мерсин Ръководство за потребителя на Музейът на амфорите „Арслан Ейдже“ в Ташуджу — Мерсин с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Планирайте посещението си през пролетта или есента: средиземноморският климат през тези сезони е най-приятен. Ако искате да съчетаете посещението на музея с пътуване с ферибот до Северен Кипър, проверете предварително разписанието на курсовете от Ташуджу до Кирения (Girne) — то е сезонно и нередовно.
Най-близкият голям летище е Адана Шакирпаша (ADA), на около 120 км на изток. От Адана се стига с автобус до Силифке (1,5–2 часа), след което с такси или долмуш до Ташуджу (10 км, около 15 минути). От Мерсин редовно тръгват директни автобуси до Силифке (около 80 км). От Анталия — около 400 км по магистрала D400; удобно е да се направи спирка в Анамур.
Музеят е малък, но колекцията му наброява 400 амфори от различни епохи. За да бъде посещението ползотворно, препоръчваме предварително да прочетете въвеждащите материали за типологията на амфорите: ликийските, кипърските, родоските и другите видове се различават визуално. Това ще превърне разглеждането в увлекателна хронология, а не в еднообразен ред от съдове. Ако искате подробно съпровождане — уговорете си екскурзовод предварително чрез агенциите в Силифке.
Частният музей „Арслан Ейче“ за амфори се намира на булевард „Исмет Инону“ — главната улица на Ташуджу, на няколко минути пеша от набережната и фериботния терминал. Координати: 36°19′03″ N, 33°52′40″ E. Градчето е малко, така че ориентирането няма да представлява трудност: музеят се вижда пеша от набережната.
Посещението отнема 45–60 минути при нормално темпо, до 90 минути — при внимателен оглед. Обърнете специално внимание на амфорите от корабокрушения: повърхността им е покрита с наслоения и миди, които са свидетелство за морското минало. Също така си заслужава да проследите хронологичната последователност — от приземистите бронзови форми до стандартизираните римски типове.
След като разгледате колекцията, отправете се към залива Ташуджу: именно тук акостираха корабите, превозващи същите тези амфори, които стоят зад стъклото. Това засилва впечатлението от музея. Наблизо има рибни ресторанти с изглед към водата; прясната риба от провинция Мерсин се счита за едно от най-добрите гастрономически преживявания в региона.
Ташуджу е удобно място, от което да се организират еднодневни екскурзии. В радиус от 50 км се намират: замъкът Мамуре (Mamure Castle) в Анамуре, античният град Анемуриум, крепостта Силифке и базиликата Ая Текла. Комбинацията от тези забележителности с частния музей „Арслан Ейче Амфора“ (Arslan Eyce Private Amphora Museum) предлага наситен маршрут из средиземноморската история, без да се налага да сменяте мястото за нощувка.